През 18-ти и 19-ти век, когато новите земеделци в Малая се опитвали да очистят горите за оризови полета, техните усилия често били придружавани от мистични заклинания. Такова било и призоваването на Иблис, Дяволът в ислямската традиция, за да се осигури безопасен проход. Фермери, ловци, миньори и други работници в селското стопанство познавали добре шаманските изкуства на Пауангите, които били описани от религиозния историк Терен Сева като "мюсюлмански чудотворци, ритуални специалисти и медиуми на духове".

През 18-ти и 19-ти век, когато новите земеделци в Малая се опитвали да очистят горите за оризови полета, техните усилия често били придружавани от мистични заклинания. Такова било и призоваването на Иблис, Дяволът в ислямската традиция, за да се осигури безопасен проход. Фермери, ловци, миньори и други работници в селското стопанство познавали добре шаманските изкуства на Пауангите, които били описани от религиозния историк Терен Сева като "мюсюлмански чудотворци, ритуални специалисти и медиуми на духове".

Пауанговете, които съчетавали ислямската традиция с индийски легенди и анимистични вярвания, били специализирани в трудната задача на отглеждане на ладанг - необводнени хълмисти оризови полета. В дълго пренебрегвани текстове като "Китаб Перинтах Пауанг" (Книга на заповедите на Пауанга), Сева открива "безценни исторически документи за религиозните и икономическите чувствителности на култиваторите" в аграрна Малая. Устни и писмени разкази от Пауанговете "поставяли малко акцент върху ортодоксалната историческа хронология", отбелязва Сева. Вместо това те твърдели, че произхождат от ислямски пророци като Ной и Мохамед, на които приписвали развитието на ладанг в Малайзия.

Пауанговете, идващи от различни малайски, тамилски или арабски мюсюлмански среди, също така се възприемали като посредници между хората и нехристиянските божества, включително индуистките божества Шива, Индра, Кришна и Вишну. Когато започвали култивацията, Пауангът събирал група от приятелски духове, за да защитят телата на селяните, ангажирани в сеитба. След като сеитбата била завършена, Пауангът канел божество да дойде в съвременните малайзийски оризища, за да бъде "играчка", "кърмачка" и "магьосница" за новопосадените семена.

В същото време Пауанговете сключвали договори със злонамерени духове, включително демони и джинове, идентифицирани като Занги или с африкански произход. Тези духове можели да станат пазители на фермерите и оризовите култури, а Пауанговете предупреждавали, че ако нарушат уговорката си, ще бъдат виновни за "предателство срещу Бог". Ролята на Пауанговете в отглеждането на ориз отразява сложен набор от ценности. Те налагали така наречената "ислямска хегемония", но също така насърчавали почитта към ладанг ориза като източник на препитание, а не просто стока за продажба.

Пауанговете имали висока социална позиция, те били "владетели на оризовото поле", имали право на издръжка от вярващите и били освободени от държавни данъци и принудителен труд. Британските колониални администратори понякога наемали Пауангове като местни водачи в горите. Въпреки това, някои от тях подценявали практиките им като "смешение от аборигенни суеверия и индуистка мистика". В съвременна Малайзия ортодоксалните мюсюлмани също осъждали Пауанговете като "остатъци от предислямските `дни на невежеството`" и пречки за икономическия напредък на Малайзия.

Въпреки всичко, Сева твърди, че Пауанговете остават "централни за широк спектър от социо-икономически дейности" дори в съвремието. Техните тайни изкуства са свидетелство за "композитните социо-икономически светове", споделяни не само от хората с различни култури, но и - ако Пауанговете са прави - от изненадващо разнообразие от свръхестествени същества.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.